Железният светилник
Димитър Талев
След като преминава голямата чума през 1833 година, едва двадесет годинишният Стоян Глаушев избягва от своето родно село Гранче. Една вечер излизайки да прибере воловете е нападнат от двете хрътки на Мурад бей. Като защита той удушава едната, но ако беят разбере кой го е сторил ще го убие, затова Стоян решава да бяга в Преспа, която е на три часа път. Непознавайки града дълго се лута и помага в различни места дребни работи. Спечелва 2 петачета за хляб, но не и подслон, през следващите дни не намира дори и работа. Градът е един от най-големите в Македония, с близо 15 000 жители, които разбират от хубост, чистота и ред. Стоян лесно се загубва докато обикаля чаршията със занаятчийските работилници и кафенета. Там един навъсен турчин му заповядва да го последва в къщата му и да пренесе купчина замръзнали камъни от единия край на двора до другия, възнаграждението е няколко залъка, но не за момчето, а за кучето му.
В града има хан, в който отсядат всички от Гранче които идват в Преспа. Още през нощта Стоян отива там, а ханджията, който познава дядо му го приютява. На другия ден момъка се замисля върху отправеното му предложение да се върне в родното си село, но сещайки се за агата бързо се отказва.
Един ден минавайки покрай една къща, млада жена го извиква по име и го моли да и нацепи дърва, в замяна го подслонява. Оказва се че това е внучката на хаджи Серафим, която живее с баба си в някога богатата, а сега западнала къща. Така Стоян попада в къщата на Султана. След известно време си намира работа при майстор бакърджия в чаршията. Момчето се харесва на Султана, която го настанява в плевняата с черга и възглавница и го наблюдава тайно от своя прозорец.
Веднъж на посещение на момичето пристига вуйчо й с цел да изгони Стоян тъй като целият град говорел, за това че го е приютила. Султана е категоричен че няма да го изгони, а дори го кани от плевнята да се нанесе в къщата.
За дядото на хаджи Серафим – Марко, се говорело в Преспа, че бил много богат. Кръстосвайки Македония и Гърция по търговия няколко пъти губел цялото си богатство. Синът му Огнен, който отворил дюкян, пратил първото си дете Серафим да учи в Охрид. Огнен по същият начин като баща си ту губел ту пак натрупвал пари. След време решил с жена си и детето да отиде на Христовият гроб в Ерусалим и така всички станали хаджий. Родила му се дъщеричка – Султана, но скоро той се пропил и умрял. След него починала и младата му жена. Хаджи Серафим и жена му останали да живеят с внучката си. Купил редица дюкяни на чаршията, но при пожар всичките изгорели. Хаджи Серафим бил ужасен и се разболял, не след дълго починал. Хаджи Серафимица не знаела що е немотия, а вуйчо и Тасе, който бил много горд с чорбаджийския си произход живеел с устатъците от богатството. За хаджийката бил голям интерес купуването на нови дрехи, но малката Султана я измъчвала докато й вземе всичките останали пари предвидени за преживяването им. По този начин на момичето му излязло име на горделива мома. За бедните в Преспа тя била от богат род, ала за богатите – бедна.
Стоян и неговата душевна чистота и работливост се харесват на Султана и макар целия град да е против тях, те решават да отидат при поп Данаил и да се венчаят без да вдигат шум. Злобата у гражданите се засилва след тази постъпка и ги привикват в общината за обяснение, но момъка е подучен как да показва уважение към старците. От младата си жена получава дори и жълтици които да дари на общината и на черквата, за да ги оставят на спокойствие.
Селското момче бързо се погражданява, слуша за всичко жена си. Скоро успява да стане един от майсторите в работилницата при майстор Кочо.
На младото семейство се ражда момиченце, но то бързо умира. Дълго време Стоян страда и ходи като отнесен, но с течение с на времето болката малко отшумява.
Стоян Глаушев чака вече второ дете и за това моли за по-голяма заплата. След време с помощта на жена си той успява да отвори самостоятелен дюкян на чаршията. По – късно им се ражда и трето дете – Лазар, та Султана решава да стегнат и разширят къщата.
След отварянето на дюкяна останалите еснафи се надигат срещу Стоян, но отново с помощта на жена си и големия си син Кочо, той успява да се изправи срещо завстниците и те повече не протестират.
За Преспа настават добри дни след отминаването на чумата , земетресението, сушата и скъпотията. Увеличава се строенето на къщи. Сред чорбаджиите най-млад е Аврам Немтур, а най-дейният – Климент Бенков, все хока старите и настоява за да се върши повече работа в управата да влизат повече млади хора. Гражданите слушат повече Бенков дори и от самия наместник. Климент Бенков страда от гръдна болест, но се бори и успява да я надвие, за да може работите в общината да вървят. Той е инициатор в Преспа да се издигне нова и голяма черква. Има противоречия с Аврам Немтур, но въпреки това успяват да съберат пари и да намерят място където да я построят, а именно в запустялата турска махала, откадето минала чумата и уморила всичко. Поради несъгласието на Каймакаминът те решават да е сред християнските махали. Каймакаминът отново не е съгласен но получава рушвет за съгласието си. Той ги съветва да се отнесат до мутесарифина в град Битоля, който в последствие също получава рушвеет та така преспанската молба стига чак до Цариград. След дългоочаквания отговор накрая владиката отказва да им извади султански ферман и Климент Бенков решава да иде сам до Цариград. Пътуването си той поема сам, а за фермана общинарите събират и му дават осем хиляди гроша. Когато се връща Бенков носи фермана и останали пет хиляди гроша. За да се запознаят с него и да го върнат после обратно каймаканинът, войводата и кадията получават отново рушвети от преспанците. Най – накрая след като и черковния амвон прочита фермана, хората продължават събирането на пари, но този път за градежа.
Стоян Глаушев продължава работата си в дюкяна със сина си Кочо, но пожелава и малкият Лазар да отиде при тях. Султана възразява. Тя иска сина и да се изучи докрай и дори пожелава да го пратят в елинското училище. Засега Лазар помага на даскал Божин, а когато един ден новият владишки наместник обикаля училищата в Преспа остава с голямо впечатление от момчето. Той, придружен от Аврам Немтур, посещава семейство Глаушеви и им предлага да дадат сина си в елинско училище като след завършването си може да бъде изпратен в Атина. След като гостите си отиват Султана отива при съседа си , Климент Бенков, за да се посъветва тъй като му има голямо доверие заради честността и отправността му. Той и предлага да изпратят Лазар заедно с Бенковия син заедно в българско училище тъй като се притеснява че в гръцкото момчето ще бъде така променено, че и самата му майка няма да може да го познае.
Така и правят. Децата отиват в Охрид лично заведени от Климент. По време на отсъствието му общинарите решават да преместят в по-хубава сграда училището и да наемат по-добри учители. Щом се завръща Климент Бенков се съпротивлява с тяхното решение, защото всъщност гръцкото градско училище е преместено, а българското на даскал Божин остава отново в една малка стая. В градското училище има място само за общинарските деца, а останалите получават образование при българския учител. При този спор Аврам Немтур много негодува за налагането на Климент Бенков и прави намек, че не се е отчел правилно след връщането си от Цариград. Обвинява го също че говори само за Русия и освобождение от турците. След тези обвинения Бенков е принуден да напусне Преспа. Той се разболява тежко, но за известно време успява да се пребори с болестта и се съпротивлява на новия наместник, но не за дълго. Болестта надделява и той умира. Синът му и Лазар се връщат от Охрид. По това време и учебната година е приключила и Глаушевият син отива да помага на баща си в дюкяна.
Строежът на новата черква все се бави, та хората отново започват да събират грошове. Най-сетне идва часът за копаене на основите й. По това време в Преспа пристига монах от светата обител на Йоан Рилски в Рила. Той събира пари за манастира. Говори пламенно и поучава. Стоян е силно впечатлен от думите му и дарява три жълтици. Разбирайки, че монаха няма къде да пренощува му предлага своята къща. Султана посреща госта си подобавайки. Тя му представя двамата си сина и своите дъщери - Манда, Нона и малката Катерина. Цялото семейство е наобиколило монаха и с интерес слушат разказите му за обителта на свети Йоан. Лазар е посъветван от духовника да изучи добре своята история, а не само чуждите , за да може да я знае и да се гордее. Преди да си замине, като подарък за гостоприемството на Султана, монахът й подарява една малка щампа на свети Йоан Рилски за да закриля семейството им.
Из Преспа се носят слухове, че монаха всъщност идва от Русия и говори против фанариотите и наместника. Някои хора дори донасят на каймакамина, който изпраща заптието Реджеб онбаши с цел да прогони с бич духовника.
Идва и празникът на свети апостол Петър, на който преспанци решават да осветят основния камък на новата черква. Ненадейно обаче въоръжени заптиета спират празничното шествие. Откакто приема в дома си рилския монах, Стоян постоянно мисли за рода и вярата на българите. Един ден ,в разговор с чорбаджи Аврам, той споделя, че е готов да отвори път на хората. Немтур слисано му отвръща да не предизвиква напразно бунта. Стоян знае най-добре турски и се прави опит да убеди каймакамина да пусне хората и освещаването да бъде направено, но усилията му са напразни. Тогава Аврам решава, че е необходимо да се исканово разрешение от Истанбул за черква с по-големи размери.
Годините неусетно се изнизват за Преспа. Някъде стават революции, преврати, заглъхват оръдията около далечния Севастопол и надеждите на поробените повяхват. Дацата на Стоян и Султана ппорастват. Вечер Стоян пали лула пред огнището, жените бродират, Лазар се е превърнал в най-умният човек в Преспа, постоянно чете. Високият железен светилник свети постоянно, а около него всяка вечер се събира семейството.
Любимо четиво на Лазар е за деянията на Апостолите. Султана, която познава добре детето си, усеща , че той желае да поведе народа. Те също мисли и за това, че е време да задоми децата си, но пресмята всичко добре, защото целта й е чрез женитбите да успее да влезе в общността на богатите в града. За Лазар смята, че ще е най-лесно да го сготи, тъй като единствената щерка на Климент Бенков – Божаница, вехне по него. От друга страна майката мисли и за Ния – едничката дъщеря на Аврам Немтур, много хубава и богата...
Строеж на черквата продължава да се бави. Колкото повече Лазар се посвещава на нея, толкова повече е гневен на всеобщото покорство и примирение. В един неделен ден,когато Лазар чете Апостола в черквата, той вече не може да стърпи недоволството си. След като свършва, набира сили и заговаря хората, които са се насъбрали. Всички са вложили в черквата много средства и тя вече трябва да се изгради, той проклина ръката, която може да попречи на това дело и призовава хората всички да откликнат и с обща сила и въодушевление да довършат започнатото. Каймакаминът е болен и не може да се съпротивлява много. Междувременно в Преспа се говори, че в ремената,тъмни,робски в неволя, не са подходящи за строене на църква и хората приемат това за знак.
Катерина Глаушева е като майка си дребничка, но хубава, гъвкава, бъбрива и много весела. Тя често обича да събира в двора си девойките които се момеят – красавицата Ния, Божана, грубоватата Стойна... Всички, най-вече Ния, се възхищавали на красотата на Ния. Навремето Аврам Немтур довел от Лерин Евгения Аврамова – момиче със смесена кръв – майка и била влахкиня или гъркиня. Немтур деветнайсет години нямал деца а, когато се родила Ния, майка й починала. Аврам така и не се оженил повторно. За да гледа Ния прибрал при себе си своята също овдовяла сестра.
В двора на Глаушеви, когато момите се събират, плетат, бродират и си говорят и се шегуват за женитби, всяка споделя кого харесва и иска за мъж.
От децата на Стоян и Султана, най-големият им син Кочо е вече женен и има бебе а, голямата им дъщеря Нона е сгодена.
Един ден, спокойствието на момичетата, които както обикновенно си приказват, е нарушено от появата на Кочо носещ на ръце Лазар. Разтопен бакър се е излял на крака му. Всички са обзети от паника, Султана изпраща Катерина да повика баба Керана с нейните мехлеми. Божана е разтроена, разплаква се и двете с Ния си тръгват.
Въпреки преживяното нещастие, Лазар не спира да работи в дюкяна на баща си, продължава да чете много, да помага на хората от Преспа и да им пише писмата. Хората все повече го слушат като най-учения в града. Еснафите в Преспа, въпреки че работят от тъмно до тъмно, нямат добър ред и добри закони. Лазар написва наредбите, дава ги да се препишат и настоява не само чорбаджийте да управляват в общината, но и хора от занаятите. Всички заедно участват в народните работи. Лазар е много сладкодумен. Някои от синовете и внуците на общинарите са на негова страна, в неговата дружина. Той успява да издейства в общината една стая. В нея той създава народно читалище с име „Просвета”. Цяла Преспа се събира на сказките, които той изнася.
Заради болния си обгорен крак, той лежи вкъщи,жена му идва Божана, а Ния му донася от най-хубавите плодове от градината си.
Черквата, построена с помощта на Лазаровия подтик, става за чудо и приказ. Прочутият майстор Рафаил Клинче пристига в Преспа, за да й направи дървен иконостас. Наема го най-богатия сред власите, който дава десет хиляди гроша дарение – Коли Грета. Майсторът предлага на преспанци освен иконностата, от орехово дърво да направи и владишки трон и царски двери. Като образец на работата си той показва един прекрасен живописен кръст, който също така успява да затвори устата на пазарящия се Аврам Немтур. За да върши работата си на спокойствие, Клинче иска от общинарите стая, в която да живее, две оки вино и помощник-дърводелец. Той иска усамотение и време, колкото му е нужно, за да свърши всичко както той иска.
Новопристигналият гост на град Преспа е поканен от Лазар да живее у тях. Когато е заведен в дома им майстора е силно смутен от красотата на Катерина Глаушева.
Султана не спира да обмисля женитбите на децата си. Тя иска от Катерина да предаде на Ния да прати стройници. Майката знае, че Ния отдавна харесва Лазар. Тя не одобрява заглеждането на дърворезбраря по малката дъщеря. Но на най-преден план са тревогите й от реакцията на Немтур. Той е груб и строг с всички освен с дъщеря си, пред която винаги отстъпва. Веднъж Ния подхвърля на баща си да вземе на работа при него Лазар да му помага, Аврам се съгласява, но не и самия Лазар. Глаушевия син отказва да бъде слуга на някой. При тръгванего си момчето попада на Евгения, която бързичко успява да покаже чувствата си . Ния разбира, че разговорът не е бил успешен и с надежда разказва на баща си как Лазар я защитавал от двама турци, които я задявали. Честолюбието и самочувствието на Немтур са засегнати и той неотстъпва.
В читалището на Преспа редовно се провеждат беседи с различна тематика. Не само Лазар, но и други негови връстници и приятели изнасят исказки. За една от поредните беседи, която щял да изнася приятел на Лазар, се събират много хора. Лазар очаква това събиране на хората с надежда сред тях де бъде Ния. Млаедежът говори за това, как гръцкият патрика и фанариотите наричат хитро вси4ки християни и румилети и така изтриват името на българите като отделна народност. Той не пропуска да изкритикува и българските първенци, сред които има и предатели, отказали се от народа си, узкушили се от чуждото. Те биват призовани да се събудят и да прогонят своя враг изкусител. По време на беседата Лазар, без да иска засяга и Аврам Немтур. След нея той взима думата въодушевен и и разказва приказка. В нея на едно пазарище хората видели калугер да натиска с ръцете си един шиник и когато повдигнали шиника, видели, че под него лежи целият народ и едва диша. Събраните преспанци се оживяват от тази приказка и казват, че наместникът на гръцката църква е калугерът с шиника.
След беседата Андрея Бенков води Лазар в дома си и му отправя предложение за започване на съвместна работа със събрания от него самия капитал. В къщата Лазар вижда и сестрата на Андрея – Божана, която цялата сияе от щастие. Андрея улавя погледа му и нагласно „съобщава”, че сестра му мечтае за него и ако се ожени за нея, тогава мъжката им дружба ще се превърне в брадство.
Прибирайки се вкъщи, Лазар заварва сестра си да излиза от стаята на дърворезбаря поруменяла и с разрошени коси. Той няма друг избор освен да помоли майстора да напусне и да си намери друго обежище, каквото е и желанието на майка му. Клинче разтроен приема волята на Султана, въпреки че е започнал и за нея да изработва малък иконостас.
Лазар попада и на майка си, която оживено пита за разговора с Аврам Немтур. Тя подмята възможността сина й да се ожени за Ния. Емоционално повлиян от вида на сестра си и разговора с Рафе Клинче, момчето заявява на майка си, че не може да понася чорбаджията.
Лазар се отправя с молба към баща си да му даде пари, които да вложи в общата си работа с Андрея Банков. За съжаление Стоян Глаушев му отказва, защото семейството почти е изчерпало парите си покрай женитбите на другите му деца.
В преспанското читалище през лятото всяка дейност замира, но Лазар продължава да го посещава и да върши по малко работа. Гръцкият наместник, който се бои от момчето, решава да го спечели. В нарочен от него разговор между двамата му казва, че и гърците и българите са християнски чада и не е редно да воюват помежду си. Лазар възразява на тези думи. Неговата позиция е непоколебима – българите трябва да имат собствено училище и да държат на езика си и гордостта си. Срещу тези думи наместникат не е съгласен, според него българите трябва да бъдат погърчени, защото патриаршията е гръцка, а когато това се случи ще се върне величието на Византия. Лазар му отговаря, че мястото на наместника в Преспа и на владиката е в Гърция и рано или късно те ще бъдат прогонени от българските земи.
Бързо си отива и лятото. Султана се интересува дали Аврам Немтур си е намерил помощник, а Лазар премисля предложението на Андрея за съдружието. Ния престава да ходи на събиранията в двора на Глаушеви. Рафе Клинче си намира друга къща, в която да живее.
Интереса на Лазар към народните дела продължава. За да му помогне да се отвори ново училище в града, момчето кани един чорбаджия, който клони към младите, хаджи Захария Мирчев. Свиква се събрание и след дълги пререкания между старите чорбаджии, еснафите и народа, дали училището да е гръцко или българско, се стига до избора на нова община. В нея влизат няколкло представители на еснафите и Андрея Бенков. Спор има и при избора на език, на който да се проповядва в новата черква. Влахът кир Грета заплашва Лазар. Заявява му, че българите са рая и трябва да кротуват, а момчето му отвръща, че ако някой посмее да посегне на новата църква, всички преспанци ще се вдигнат срещу него. След това заседание Лазар е отведен от две заптиета в конака, където прекарва два дена. Владишкият наместник се застъпва пред каймакамина, не одобрява поведението на влашкия народ в града и смята, че черквата трябва да остане общ дом за всички християни. След намесата на хаджи Захария, каймакаминът пуска Лазар, който предложил власите да направят своя черква, със забраната той да не се меси повече в църковните дела. Турският управник всъщност е доволен от разправните между гяурите, защото от тях се пълнят неговите джобове.
Идва и сватбата на Нона. Както повелява традицията, двора на Глаушеви е пълен с народ три дни, свири гайдар, играят се хора, пеят се песни, всички се веселят. Стоян е най-щастлив. Булката е притеснена и страда от това, че ще напуска родния си дом.
По време на щастливото събитие Божана припада и й потича кръв от устата, тръгва мълва, че е болна от болестта на баща си. Лазар занася момичето у тях, а когато тя се свестява той и обещава, че ще се ожени за нея.
Макар и неканена на сватбата се появява и Ния. При вида и сърцето на Лазар се свива, защото я обича, но вече е дал дума на Божана.
Съвместната работа на Андрея и Лазар върви добре. Те изпращат и последните си коли с жито за Битоля, където житото много се търси заради сухата година. Взимат добри пари и Андрея предлага на Лазар да си ги разделят поравно, но той отказва защотото не е участвал със свой капитал. Така момчето получава само 10 лири които дава на баща си. Стоян е много трогнат, но Султана продължава да не одобрява това съдружие. Тя е недоволно и от обещанието на Лазар към Божана и продължава да се информира от Катерина дали Ния все още обича сина й. Султана намира предлог да отиде до къщата на Немтур и там успява да говори с Ния. Разбира че за нея Лазар е единствения мъж, за когото би се оженила. Майката дава обещание, че нещата ще се променят.
Султана е застигната и от нова тревога. Един ден при нея отива Лазар, който настоява Катерина да се омъжи за Рафе Клинче, защото е бременна от него. Жената е поразена от тази вест. Тя се затваря в себе си и е убедена, че като майка е нейно право да реши какво ще се случва от тук на сетне. Султана решава, че няма да допусне името й да бъде опетнено, дори и да трябва да убие дъщеря си . Една вечер тя отива при Катерина и я пита за истината. Катерина не крие нищо от майка си и споделя искрената си голяма любов към дърводелеца. Султана е съгласна да даде дъщеря си само ако тя пожертва живота на първото си чедо в името на сторения грях.
На сутринта Преспа осъмва с трагичната новина за смъртта на Божана. Лазар дълго страда за загъбената си годеница. В неговото съзнание тя сияе със своето кротко, непритесняващо никого присъствие.
В тези тежки дни Султана не спира да мисли, за своята задача. Тя нарежда на Стоян да й изпрати един чирак, за да я придружи до турската махала. Излъгва мъжа си, че там някаква туркиня плете нещо за Катерина. Туркинята, при която отива Султана й е позната. При раждането на самата Катерина Султана заболяла и тази кадъна й помага.
От турската махала Султана се връща с корени и треви необходими за помятане, сварява отвара с черен цвят. Замисля се, дали това не би убило чедото й, но решението което е вече взето я владее. Тя дава отварата на дъщеря си и не след дълго мъките за Катерина започват. Тя се гърчи от ужасни болки и казва, че животът я напуска, че умира. Султана я отвива и вижда, че цялата е в кръв. Притеснен от шума, който идва от стаята на сестра му Лазар отива няколко пъти да види какво става, но бива отпращан от майка си. Султана събира кръвта в една тенджера и през нощта заравя пометнатото с кръстен знак отгоре. Майката казва на дъщеря си да поспи, а на сутринта й дава мляко и вижда, че кръвта не е спряла да тече. Катерина е много омаломощена. Притеснен от настаналата суматоха и неизвестната болест на детето си Стоян предлага на жена си да се извика Хекимин. Султана казва, че той няма да помогне и сама ще се справи с болестта на дъщеря си. Силно притеснен от това да не умре сестра му е и Лазар, той е помолен от майка си да не казва нищо на Рафе Клинче.
Султана оставя Лазар да стои при сестра си и отива за друга отвара, която да спре кръвта. Към пладне Катерина пожелава да види своя любим, но това са последните и дума и тя издъхва. Веднага след това с трескавост и с някаква фанатична твърдост Султана Глаушева изчиства всички следи от преживяната нощ и казва на семейството си, че дъщеря й е починала от сърце. Едва когато приготвя детето си за погребение, изпраща да извикат мъжете от чаршията.
На Великден из Преспа тръгват две дружини млади хора: една водена от Лазар и една от Андрея Бенков. Те посещават къщите на всички граждани , влизат при чорбаджиите, дават им по някоя книжка от читалището, а срещу нея получават пара или златна лира за народното читалище. Лазар говори пламенно за народната черква, че в нея трябва да се служи а не на гръцки, за смяна на гръцкия патрика. Същото се случва и на Гергьовден, когато в черквата народът започва да роптае срещу настоящия гръцки патрика. Единствен срещу всички застава Аврам Немтур. Скоро Лазар е отведен от заптиетата при каймакамина, който е уведомен за бунт органижиран от момъка. Лазар е откаран в затвора, но преспанци не се уплашват и не се смиряват. Всеки ден те посещават Лазар и настояват да го пуснат. Като резултат момчето е пуснато, но на всички е забранено да правят служби в църквата.
Наместникът отива при Аврам Немтур и след като му съобщава новината за освобождаването на Лазар, му предлага да платят на някой турчин, за да превие врата на Лазар. Немтур приема хладнокръвно това предложение, като казва че самият той ще намери някой да свърши черната работа. Скоро след това чорбаджията изпраща хабер да изпрати Алията при него – човекът който щял да убие Лазар. Две седмици по-късно денят на уреченото убийство настъпва и без дори да предупреди Немтур турчинът решава да свърши работата, за която му е платено. Той причаква Лазар да излезе от читалището, следи го и на най- тъмното място го прострелва. За негово съжаление това се случва пред дома на Стойна, момиче обичащо до безумие Лазар. Тя сграпчва убиеца за врата. После взима на ръце своя любим и го отнася на майка му, която също чува изстрела. Оказва се, че оловото е пробило дясната плешка, минало е през гръдния кош и е излязло отпред.
Лазар, който е разпознал убиеца, има много посетители. Преспанци мислят, че наместника е изпратил човек да го убие, за това Андрея обещава веднага да изгонят фанариота от града. С викове и голямо шествие те го прогонват от града. В дома на Глаушеви пристига момче пратено лично от Рафе Клинче, да помоли за разрешението на Султана дърводелеца да посети Лазар, който вече двадесет дена се бори със смъртта. Султана отказва, но самият Лазар настоява. В този тежък период за Глаушеви се ражда детенце – третото на Кочо.
През лятото Аврам Немтур дълго отсъства от Преспа по работа, а когато чува за Лазар нарочно продължава да отлага връщането си с надежда момчето да умре. Не успява да дочака тази вест и се връща. Каймакаминът го кара да посочи убиецът, за да го обеси. Немтур знае, че заради един гяур на Алията няма да направят нищо. Същата нощ пламва минарето на джамията, а малко по-късно и цялата чаршия. Някой казва на Немтур, че огънят идва от неговия дюкян. Чорбаджията получава удар и се свлича на земята. Когато го пренасят у дома му, той получава и втори удар.
Ния се връща от Бритоля, където беше при леля си, научава всички трагични новини за Преспа. Изпраща леля си на посещение при Лазар, като провожда по нея една прекрасна трендафилова пъпка от своята градина.
Към края на лятото Немтур получава и трети удар и умира. След година от смъртта му, Султана казва на Лазар, че е време да вземат Ния в дома си. Момъка е съгласен и желае да се венчае за девойката в новата черква, когато я отворят.
От Цариград идва вест, че новата черква е отворена, но преспанци трябва да платят на власите двайсет и пет хиляди гроша и да им помогнат при строежа на тяхната черква. Хората се съгласяват и отношенията им с власите отново се уравновесяват. Рафе Клинче обещава за сватбата на Лазар да е изработен вече целия иконостас.
Целият град се събира на сватбата на Лазар и Ния. След сватбата в черквата остана дърводелеца, който извежда зад иконите Стойна Нунева, да й покаже новия иконостас. Обяснява и всеки елемент, като й показва скритите от обикновения поглед два образа – на Катерина Глаушева и неговия с надпис от Преспа, декември, лето Господне 1864. Момичето се разплаква. Майсторът й казва, че в това дърво е останала душата му и някога по това ще го познават и знаят.
В това време клисарят приближава към двамата с венчални корони, готов да ги венчае, ако поискат, но Рафе Клинче излиза от черквата, където го посреща януарската вечер...